БТПП стартира Виртуална социална академия

Тихомир Иванов

На 14 юни Българската търговско-промишлена палата (БТПП) представи своята Виртуална социална академия (vsa.bcci.bg), която осигурява редица възможности за справки, самообучение и сигнали на служители, ненаети лица и работодатели.

Онлайн порталът събира на едно място цялата необходима за работодатели и физически лица информация в областта на законодателството по трудовоправните и осигурителните отношения. Има възможност и за обратна връзка по въпросите от тази сфера чрез секцията „Дискусионен клуб“.

Сигнали за нарушени трудовоправни и осигурителни отношения могат да бъдат подавани чрез онлайн форма в портала в секция „Helpdesk Правни нарушения“. От БТПП уверяват, че, въпреки че е задължително да бъдат вписани данни като име и фамилия, телефон и имейл адрес, анонимността на подаващите оплаквания лица е гарантирана. Също така БТПП има грижата да насочва към съответната институция подадените жалби, както и след това да информират подалите сигнал за статута на проблема и неговото решение.

Добри практики са събрани в информационния бюлетин „Социални практики“, който също може да бъде открит във Виртуалната социална академия.

Полезна информация може да бъде открита в рубриката „Online самоинформиране“.

Сайтът осигурява достъп до Кодекса по бизнес етика, както и до резултатите от анкети, засягащи познаването на законодателството, регулиращо трудовоправните и осигурителните отношения.

Една много практична функция на портала е възможността за абониране за актуална информация за промените в законодателството в областта на трудовоправните и осигурителните отношения, което става в секция „Alert механизъм Законодателни промени“. Такива изменения има често и тяхното следене става доста по-лесно с тази опция.

Виртуалната социална академия е разработена по проект „Повишаване на обществената нетърпимост към неформалната икономика при трудовоправните и осигурителните отношения и превантивни действия за ограничаването й“, чийто ръководител е Беата Папазова, съветник по европейска интеграция и проекти в БТПП. Финансирането е осигурено по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР), съфинансирана от Европейския социален фонд на ЕС, а проектът се осъществява от БТПП в партньорство с Конфедерация на труда „Подкрепа“ (КТ „Подкрепа“).

Цели на проекта

Общата цел на проекта е подобряване адаптивността на заетите лица към предизвикателствата на съвременния пазар на труда в България като съществен фактор за ограничаване на неформалната икономика.

Основната цел е повишаване информираността на работодатели, служители и незаети лица за мерки и политики на равнопоставеност на пазара на труда, както и стимулиране на тяхното прилагане.

Беата Папазова, съветник по европейска интеграция и проекти в БТПП, Цветан Симеонов, председател на БТПП, и Васил Чобанов, директор отдел „Бръзки с обществеността“ в БТПП (снимка: Computerworld България)

Специфичните цели на проекта са:

• Подпомагане действията на държавата за превенция и борба с нерегламентираното предлагане на труд;

• Промотиране и разпространение на иновативни и подходящи форми на организация на труда с цел подобряване качествата на работната сила и резултатите от нея при гарантиране на здравословни и безопасни условия на труд;

• Подкрепа на предприятията за подобряване възможностите за заетост посредством обучения, насърчаване на самостоятелната стопанска инициатива и географската мобилност;

• Разработване на политики за недопускане на недостиг на работна ръка.

Срокът за изпълнение на проекта е 31 декември 2013 г. и включва редица дейности, свързани с постигане на определените цели.

„От ключово значение е нивото на информираност на наетите лица по отношение трудовото и осигурителното законодателство, както и възможностите за защита на трудовите права – пише в анализа на данните от проучването, направено от БТПП във връзка със степента на информираност на работодателите и заетите лица относно действащата нормативна уредба в областта на трудовоправните и осигурителните отношения. – Данните показват ясно изразен дефицит на информация в този аспект. Преодоляването на този дефицит би оказало пряко влияние върху „изсветляването“ на икономиката и рязкото намаляване на констатираните нерегламентирани практики. Нерегламентираното полагане на труд (изцяло или частично) обуславя ниска степен на познаване на ключови елементи на трудовоправните и осигурителните отношения и съответно склонност към толериране и участие в негативни практики, характерни за неформалната икономика.“

Големите фирми са по-коректни

Анализът на основанията за заплащане на труда спрямо размера на предприятието показва, че дялът на нереглемантираните практики при микропредприятията е най-голям – 12,7%. При тях се наблюдава най-нисък дял на изцяло заплащане на възнагражденията по трудовия договор – 76,8%.

В най-благоприятно положение са наетите в компании с над 250 души персонал – там дялът на законосъобразните практики при изплащане на трудовите възнаграждения е най-голям – 92,8%. Освен това в тези предприятия нерегламентираните практики са най-малко – 5,1%.

Извънредният труд е проблем

По различен начин обаче стоят нещата, когато става въпрос за заплащане на извънреден труд – нещо, което редица работодатели не правят. Тук, без значение дали респондентите са от организации с до 10 или над 250 души, или по средата, едва между 51% и 58% от служителите от всеки тип предприятие казват, че биват възнаградени за допълнителна работа. Останалите получават частично възнаграждение (14,6%-17,3%), не получават нищо (19%-24,5%), или са се въздържали от отговор.