Патентоване на софтуер в чужбина – правила, съвети, процедури

На 11 февруари New Balkans Law Office (NBLO) и SAP Labs България проведоха семинар, посветен на патентоването на софтуер в Европа и САЩ. Като лектори се изявиха Камен Шойлев и Йордан Политов от NBLO, Радислава Косева, адвокат и специалист в областта на патентното право, Божана Неделчева, университетски преподавател и специалист по патентно право, Радослав Николов, програмен директор в SAP Labs България, и Филип Вулев, юрист в патентния отдел на SAP Labs България.

Патентоване на софтуер в Европа

Според чл. 52 на Европейската патентна конвенция (ЕПК), европейски патенти могат да бъдат издавани за всички изобретения във всички области на техниката, но при условие, че са: нови; свързани с изобретателска стъпка; имат индустриално приложение, посочи Радислава Косева. За изобретения обаче не се считат: самостоятелните компютърни програми; откритията; научните теории; математическите методи; естетическите творби; плановете, правилата и методите за извършване на умствена деойност, игри или делови дейности; представянето на информация. Така, за да се патентова софтуер, е необходимо той да бъде част от хардуерна система и да поражда допълнителен технически ефект, който отива отвъд нормалното физическо взаимодействие между програмата и хардуера.

Патентоване на софтуер в САЩ

Софтуер би могъл да получи закрила с патент в САЩ, доколкото не се иска защита за самата компютърна програма, а за процес/метод (изобретение, изпълнимо чрез софтуер), който не е насочен към осъществяване на абстрактна идея, обясни Йордан Политов. Така практическото приложение на изпълнимото чрез софтуер изобретение е предмет на патентна закрила в рамките на 20 години.

Филип Вулев представи съвети от личния си опит в патентоването в САЩ. На първо място, търсещият патентна закрила трявба да може ясно и разбираемо да обясни какво е новото в продукта/изобретението – колкото повече новаторство има,толкова по-вероятно е патентът да бъде получен. Обяснението обаче е препоръчително да е в рамките на процес или комбинация с между 3 и 7 стъпки или елемента. Освен това е нужно да се внимава патентът да не е твърде тесен, ограничен, тъй като така може и да не осигури нужната защита, а и всеки патент струва скъпо.

Колко скъпо ли?

Според Филип Вулев, за САЩ в най-добрият случай придобиването на един патент може да излезе малко над $10 000 като крайна цена, но и да достигне до няколко десетки хиляди долара, ако има усложнения. Приблизително така стоят нещата и с патентоването, съгласно ЕПК.

Поради по-ниската цена и по-бързото придобиване на закрила (в рамките на няколко месеца), расте популярността на т. нар. полезен модел, който е един от обектите на индустриалната собственост, сподели Йордан Политов. На международно ниво закрилата му е предвидена в Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост (ДВ бр. 75 от 1965 г.). В българския превод на чл. 1, ал. 2 на Конвенцията полезните модели са посочени с термина „полезен образец“.

Процедура за патентна закрила в чужбина

Български граждани с постоянен адрес в България или юридически лица със седалище у нас имат право да заявяват за патентоване в чужбина свое изобретение след извършване на задължителна проверка за секретност на продукта от Министерството на отбраната и МВР. Българското патентното ведомство (БПВ) е посредник в тази процедура, поради което логично следва, че за да заяви издаване на европейски патент в Европейското патентно ведомство (ЕПВ) или на национален патент директно в САЩ, е необходимо преди това заявителят трябва да подаде:

• При европейски патент – заявка за европейски патент чрез българското патентно ведомство, което я препраща към ЕПВ;

• При национален патент в САЩ – национална заявка за патент в БПВ, която без оглед на последващата й съдба да послужи като даваща право на приоритет за подаване на национална заявка в САЩ (в рамките на 12 месеца), ако е получила дата на подаване.

Поради сложността на втория вариант, с оглед на получаването на закрила в САЩ, от NBLO препоръчват използването на процедурата по реда на Договора за патентно коопериране (Patent Cooperation Treaty).