Какво е забава (забавяне), лошо изпълнение или неизпълнение на договорите

         Във всеки случай за нарушение на подписания договор трябва да се плати. Ще плаща този, който е пропуснал да забележи, че договорът е своего рода “закон” за страните, които не следва да стават причина за неговото разваляне поради неизпълнение, съответно забавено или лошо изпълнение. 

         В практиката си често съм наблюдавала неразбиране (незнание) на материята, свързана с неизпълнението. Обикновено неизправната страна заплаща на изправната неустойка за забавено или лошо (некачествено) изпълнение или за пълно неизпълнение. Обезщетението за претърпените вреди (загуби и пропуснати ползи) се дължи в случай, в който страните не са уговорили неустойка. За разлика от неустойката, обезщетението не е определено предварително по размер. Неустойка плюс обезщетение се дължат едновременно само при наличие на две условия: първото – неустойката да е предвидена в договора, и второто, размерът на претърпените вреди да надхвърля размера на неустойката. Ако неустойката липсва, т.е. вредите не са предварително определени по размер от страните, ще трябва да се спори за размера на обезщетението, което дължи неизправната страна. Затова се казва, че може да се плати неустойка и обезщетение, съответно – само обезщетение. Не пропускайте в договорите си да отбележите момента, когато неустойката става дължима, т.е. не се задоволявайте само с определяне на нейния размер. 

      Разграничавайте хипотезите на забавено и лошо изпълнение от пълното неизпълнение, макар понякога житейски това да е доста трудно. Ще ви дам един простичък пример. Ако сте поръчали такси за аерогарата в 12.00, тъй като самолетът ви излита в 14.00, но колата закъснее с 1 час – изпълнение на поръчката има, но то е напълно безполезно за вас, т.е. налице е забава, която е равна на пълно неизпълнение. Още на десетата минута вие сте натоварили багажа си в друго свободно такси. Ако сте купили картина на Дега, а ви доставят прекрасен Матис може и да се съгласите да получите картината, но това е бъдещо несигурно събитие. По договора за покупка на първата картина има пълно неизпълнение. 

        Затова неизпълнение, лошо или забавено изпълнение има само, ако това, което сте уговорили изрично в договора по отношение на предмет, качество, срокове и цени, се отличава от случилото се напрактика. Така, с оглед на тези разминавания, трябва да се обмислят и предвиждат неустойките за евентуалните претърпени от вас вреди. В случая с таксито, ако сте пропуснали самолета си и докажете, че сте сключили устен договор с таксиметровата компания, може да ви се дължи освен стойността на самолетния билет още и предвидимата печалба от пропусната сделка, съответно платени от вас неустойки на трети лица, а също и претърпените неимуществени вреди (болки, страдания, психически и физически дискомфорт и др.). Всички вреди трябва да са в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението и да са установени по размер с доказателствените средства, които законът допуска. Ако обаче сте предвидили неустойка, размерът на вредите няма да се доказва, освен в случай, че този размер е по-голям от неустойката и вие претендирате изплащането му. 

      Правото предвижда наказание този, който нарушава общото правило да не се вреди другиму. Забележете, че тази отговорност не произтича от сключване на какъвто и да е договор. Наказанието за виновно неправомерно поведение в гражданското право се състои в принуда за заплащане на обезщетение. Такъв ще бъде случаят, когато някой ви блъска в трамвая, и вие наранявате ръката си. Общината отговаря, ако не е обезопасила дупка на тротоара и там е паднал човек. Такава е отговорността на работодателя за вредите вследствие на претърпени трудови злополуки или професионални заболявания от неговите работници. Работодателят отговаря, ако негов работник е причинил щета някому при изпълнение на възложената работа.

         Във всеки случай, пряката причинно-следствена връзка между неизпълнението на договора и действието (непозволеното увреждане) и претърпените вреди трябва да е налице. Отново ще си послужа с пример. Предполагаме, че вие сте работодател и ваш работник претърпява трудова злополука, при която тежко наранява крака си. Влиза в болница, оперират го и го оставят на легло със забрана да се придвижва без придружител за определен срок. Работникът обаче става, тръгва сам към тоалетната, патерицата му се подхлъзва на мокрия под и при падането той си чупи главата. Налага се нова операция, ново лечение и т.н. В този случай липсва пряка причинна връзка между неосигурените от работодателя задължителни обезопасителни средства и вредите, които работникът е претърпял вследствие на собственото си неправомерно поведение. Друг случай – вие давате на приятел 500 лева с уговорката, че ще ви ги върне на 01.10. 2009. Той ви ги връща на 1.09., но през 2010. Вашата вреда поради забавеното изпълнение на договора за заем (писмен или устен) е законната лихва върху сумата от датата, на която парите е трябвало да бъдат върнати до датата на връщането им.

         Законната лихва се предвижда от Закона за задълженията и договорите, който препраща за определяне на размера й към актове на Министерския съвет. Съгласно Постановление № 72  на МС от 8 април 1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута (обн., ДВ, бр. 33 от 19 април 1994 г., изм. и доп. ДВ. бр. 74 от 1995 г., бр. 15 от 2000 г.) законната лихва върху задължения в левове е равна на основният лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта, като дневният размер на дължимата лихва се определя чрез разделянето на нейния годишен размер на 360 (а не 365) дни. Следователно, ако приемем, че ОЛП на БНБ (справка в сайта им) към деня, в който паричното задължение е станало дължимо, е 0,17 на сто, то законната лихва ще е в размер на 10,17% за една година, а за един ден – 0,0282%. Основният лихвен процент се обявява от БНБ за всеки месец.

       Съветът ми днес е да не се доверявате на “сламки” за сключваните от вас договори. Договорът, който подписвате, е като дреха, която трябва да бъде скроена и ушита по вашите мерки и теглилки. Не купувайте образци на договори с многоточия, предназначени да се продадат на балами. Когато преговаряте трябва да поставяте точни и конкретни въпроси относно целения от вас резултат. Във вашия договор трябва да има предвидени неустойки за всеки вид предположими (предвидими) нарушения на задълженията, поети от другата страна. Не се учудвайте и не се обиждайте, ако тази страна настоява клаузите за неустойките да се отнасят и за вашето неизпълнение. Не се стряскайте, ако размерът на неустойката ви се стори голям, особено ако имате намерение да изпълните точно поетите от вас задължения. Понякога споровете за размера на неустойките са просто доказателство, че страната, която не иска да ги поеме, няма да изпълни своята част от съглашението. 

Авторът на статията е юрист с 20-годишен опит, пожелал да запазим анонимността му.