Кога се прекратяват пълномощията на търговския управител (прокурист)

    Споменах вече, че търговският управител има голяма свобода в действията си, която не може да надхвърля границите, поставени не от даденото пълномощно, а от закона. Знаем, че ограниченията за сключване на сделки не обвързват третите лица – тези, с които прокуристът преговаря или сключва договори. Имат ли тогава някакво значение? Да, имат. Ако търговският управител е излязъл извън установените в пълномощното му граници, когато не е уведомил търговеца за извършени от него действия или когато е преговарял (сключвал сделки) в своя или чужда (а не на търговеца) полза, той ще отговаря за нарушение на договора за прокура.

    Отговорността за неизпълнение на поети в договорите задължения се изразява в плащането на обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи на засегнатата страна. Така че, “непослушният” прокурист може да загуби работата си – договорът му да бъде прекратен, пълномощното оттеглено, което води и до заличаването му от търговския регистър. Същият следва да заплати на търговеца неустойка за неизпълнение на договора и (или) обезщетение за претърпените вреди.

    Не бързайте да потривате ръце, търговци! Няма да е толкова лесно. Ако сте пропуснали да предвидите в договора си с прокуриста неустойка, т.е. пропуснали сте да направите предвиждане, какви и, най-вече в какъв размер ще са щетите, които бихте претърпели при различни нарушения от страна на вашия търговски управител, вие ще трябва да се обърнете към съда за определяне на дължимото ви обезщетение след развалянето на договора. Даже и да я има в договора и да е дължима, ако не се плати, неустойката се търси по съдебен ред. Същото се отнася за случая, когато тя е по-малка от размера на вредите ви. В съда вашите изчисления нямат никаква стойност, ако не са подкрепени с доказателства за настъпването на вредите.

    Вашият прокурист престава да бъде такъв от деня на заличаването му от търговския регистър, а не от деня на оттеглянето на пълномощното му. Затова, когато установите нарушения на предвидените в договора негови задължения, непременно едновременно с оттеглянето на пълномощията му подайте молба до Агенцията по вписванията – Търговски регистър за заличаването на прокуриста.

    Незабавно писмено и устно уведомете търговския управител за оттеглянето, защото когато той не знае това, не отговаря за извършените от него действия, особено ако те не са свързани с някакво нарушение на сключения с вас договор. Когато знае за оттеглянето на пълномощното и въпреки това сключи нова сделка от ваше име и за ваша сметка, прокуристът ще отговаря за извършване на действия без представителна власт. Отговорността на търговският управител обхваща и сключените сделки в рамките на пълномощното, ако ползата от тях не е за упълномощителя - търговец, а за самия прокурист или друго лице (независимо дали и колко е “свързано” с него).

    Търговският управител, е длъжен да не конкурира търговеца, т.е. без негово знание (преди или след упълномощаването), прокуристът не може в своя или в чужда полза да сключва сделки, включени в предмета на дейност на упълномощителя. Ако такава сделка бъде сключена, ТЗ дава на търговеца петгодишен срок да поиска по съдебен ред обезщетение от пълномощника си, или да заяви, че я одобрява като сключена от него. Заявлението трябва да се направи в писмена форма в срок от 1 (един) месец след узнаване на сделката, но не повече от 1 (една) година от извършването й, като се отправя до прокуриста или търговския пълномощник и до третото лице – страна по договора.

    Следователно, законът дава алтернатива на засегнатия търговец, който не е бил в известност за дейността на пълномощника си – да избере дали да приеме сключената от прокуриста сделка, съответно да я отхвърли, като потърси от упълномощения чрез съда обезщетение за претърпените вреди. Доколкото нарушението на поетите задължения от страна на търговския управител в този случай се определя като значително, явно е, че обезщетение за претърпени вреди (загуби и пропуснати ползи) може да се иска след прекратяване на договора за прокура.

    В предишната си статия нарочно пропуснах нормата на ТЗ, която предвижда, че пълномощията на прокуриста не се прекратяват даже и със смъртта на търговеца. Звучи странно – търговецът е вече далеч от земните грижи и неволи, а някакъв си човек продължава да го представлява и да извършва действия от негово име и за негова сметка. Какво иска да ни каже законодателят с подобна разпоредба?

    Идеята на закона е да защити правата на третите лица, за които (ако позволите перифразата на сентенцията за живота и изкуството, лат. аrs longa, vita brevis) “животът е кратък, а търговията – вечна”. По тази причина законодателните фикции, създадени в интерес на търговския оборот, (каквито, апропо, са и търговските дружества) не би трябвало да изчезват заедно с техния учредител. Последиците от икономическата криза ви дават ясна представа какво може да се случи, ако инвеститорите загубят доверие в пазара, банките престанат да отпускат пари назаем, или ако хората почнат да слагат парите си “под дюшека”. Тогава се стрисат държави, а джобовете на повечето простосмъртни се изпразват набързо и задълго. Така кредиторите губят длъжниците и парите си, а работниците своите работодатели. Всички са заинтересовани парите (акциите, ценните книжа) да са непрекъснато в оборот. Всеки “прът в колелото” на оборота, може да го срине. Ако търговецът умре, неговите близки може да забравят за търговските му работи за неопределен срок, а с това да нарушат хармонията и ритъма на пазара. Несигурността при сключването на сделките, независимо от вида им, не трябва да е свързана с физическото съществуване на търговските субекти. Колкото повече жизнеспособни и платежоспособни търговци (физически и юридически лица) има на пазара, толкова “по-щастлив” и бързо развиващ се е той.

    Всяко друго (каквото и да е) пълномощно прекратява действието си от деня, в който упълномощителят е починал. Търговското упълномощаване на прокуриста, обаче, прави изключение от правилото. Прокуристът е бил редовно упълномощен, вписан в регистъра, сключвал е или сключва сделки непрекъснато и ще е трудно да се установи, дали договорът е бил подписан преди или след кончината на търговеца – физическо лице. Ще възникнат въпроси валиден ли е такъв договор, ще започнат дълги и трудно разрешими съдебни спорове. Затова пазарът трябва да бъде защитен от нещо предвидимо, но винаги неочаквано като смъртта... или, защо не, като ... първия сняг.

Авторът на статията е юрист с 20-годишен опит, пожелал да запазим анонимността му.