Що е то “прокурист (търговски управител)”

          В един от форумите прочетох следния въпрос, който възпроизвеждам дословно и без корекции в правописа:
          “Собственичка на ЕТ излиза в отпуск брем. и раждане. От деня на излизане назначава продавачка в едниствения си магазин. Задължително ли е да задействува процедурата за назначаване на прокурист? Ако работи ЕТ-то с продавачката в нарушение ли е собственичката. Как е най-добре да се постъпи, за да се размине с назначаването на прокурист.”

          Като прочетеш горните изречения, а и отговорите на “по-вещи” от питащия, можеш да си дадеш сметка колко малко се знае за фигурата на т.н. “прокура”. Явно никой не си дава труда да прерови, ако не книжки, то поне из интернет. “Чели-недочели” са и някои длъжностни лица в НАП, които слагат подписа си под какви ли не инструкции и указания за събиране на повече пари, свързани с мъглявата представа за същността на този институт, отдавна известен в нашето право. Накичен с ново, по-сложно наименование, сега за неведущите той е обгърнат в мистерия.

          “Незнанието на закона не оправдава никого”. И тази латинска мъдрост се прилага и до днес. Когато не знаеш правилата, не ти е ясно какво да правиш, и при възникването на проблем си лесна плячка на всеки, който има властническа функция – бил той прокурор, съдия или инспектор от данъчните.   
В латинския оригинал думата е “procura” и значи “пълномощие”  (оттам и абревиатурата “pp” пред подписа означава “per procura, per procurationem” и означава “по пълномощие”, “от името на”).

          Търговският закон дава определение за това, що е то “прокурист”:

Чл. 21 (1) Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването може да бъде дадено на повече от едно лице за отделно или съвместно упражняване. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста.
(2) Прокуристът се подписва, като прибавя към фирмата своето име и добавка, която сочи прокурата.

          Разбира се забелязвате, че с повече емоционалната си окраска, отколкото правния си смисъл пояснението “натоварено”, е напълно излишно. Пълномощникът, който управлява предприятието на търговеца срещу възнаграждение, е прокурист, или прокуристът е физическото лице, упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение.

          Пълномощното, което търговецът дава на прокуриста, вписано в търговския регистър, трябва да е писмено, с нотариално заверен подпис. Тук се сещам за проблемите, които имах с някои буквоеди в съда, които отказаха да впишат прокурист, защото в пълномощното на търговеца нотариално бил заверен само един подпис. Законът, представете си, казвал “подписИ”, т.е. по тази причина трябвало да бъде заверен още поне един подпис – този на прокуриста. Написах новото пълномощно и отидохме при нотариус, който (в случая за съжаление) знаеше, че това е измишльотина на недоучил съдия. Човекът ми отказа да завери подписа и на прокуриста с основателния довод, че упълномощаването е едностранна сделка, а не договор. Не беше съвсем прав – не му е работа да прави правни анализи, колкото и добре да се е изучил. Неговата задача е само да провери самоличността на подписващия се и да удостовери, че подписът е положен пред него. Глупостта на съдията от някогашното фирмено отделение доведе до нерви и разправии, които можеше да отидат с години, ако не съществуваха и други, по-широко скроени нотариуси. Щом търговецът за вписването на прокурата представя в търговския регистър нотариално заверения образец от подпис (спесимен) на прокуриста, то не е необходимо и пълномощното да съдържа нотариалното удостоверяване на същия. Изводът е, че ако искате да впишете свой търговски управител (прокурист), трябва да представите заявление, образец от подписа на прокуриста, пълномощно с нотариално заверен подпис и договор за прокура, в който се уреждат взаимоотношенията на търговеца с прокуриста, включително неговото възнаграждение.  

          “Добавката, която сочи прокурата” е онова “pp” или “п.п.”, за което споменах в началото. Последното съкращение не трябва да се бърка с главните “П.П.”, слагани след края на писмото за нещо, което сте се сетили в последния момент, значещо “послепис” или в оригинал “P.S.” – “post scriptum”.

          Впрочем, законът дава известна свобода – след името или над подписа си пълномощникът може да напише, че е прокурист и пак на всеки ще е ясно, че това не е управителят (търговецът). Целта е третите лица да са в известност, кое е лицето, което се подписва под документа или договора. От вписването в търговския регистър, където се представя пълномощното на прокуриста, и образец от неговия подпис, те ще могат да са сигурни, че точно този човек (физическо лице) представлява търговеца.

          Затова е особено важна публичността на регистъра – всеки и по всяко време трябва да може да провери с кого точно преговаря, съществува ли търговецът, каква е неговата правна форма, кой го управлява или кой може да поема задължения от името и за сметка на търговеца. Всякакви опити у нас да се ограничи тази публичност (за каквито се чува напоследък) са нож в сърцето на търговското право. Те са свързани с андрешковската нагласа и опасенията от това, че някой ще разбере за криминални или полукриминални съдружнически отношения и връзки. Потопени в информация и лобиращи за “тези с парите”, властимащите като че ли забравят, че тя е нужна като водата за хората, които им изработват тлъстите им държавни заплати.

          Който тъгува за отминалите времена, нека си спомни, че в Софийският градски съд трябваше да се подава писмена молба, за да си направиш “устна” справка. Оправни служителки даже щракваха с телбод молбата върху страницата на голямата книга (сигурно, за да се помни кой е правил справки по партидата!?). Смешно и тъжно. Предполагам, че все някога този том, който трябва да се пази безсрочно, няма да може да се затвори, без да се наложи разкъсването на листовете му.

          Тайната на всякакви вътрешноведомствени указания, заповеди и инструкции по приложението на законите, които всички трябва да спазваме, направи бивши юрисконсулти на държавните учреждения едни от най-проспериращите и най-добре платени адвокати. Те знаеха “от първа ръка” това, което всички останали трябваше да гадаем. Някои може би не са забравили ежемесечното висене по опашки за получаване на т.н. “удостоверение за актуално състояние”, от издаването на което държавата натрупа доста пари, и което се изискваше под път и над път точно от държавните служби и дори от същия съд при завеждането на всяко дело. Слава богу, това приключи, но дали е задълго? Държавата не трябва да губи времето и парите ни заради безхаберието на чиновниците си и когато гласуваме винаги трябва да помним от коя партия излизат предложенията за най-абсурдните ситуации, в които изпадаме. Имам предвид малоумието на депутата от мнозинството, предложил наскоро законодателното ограничаване на публичността на търговския регистър.

          И преди да ви дам финалния съвет, ще ми се да се върна на отговора, който питащият е получил в споменатия форум, който също ще препиша оттам: “Прокуристът ще е необходим от момента на излизане в отпуск за гледане на дете до 2 год. (след свършване на отпуска за бременност и раждане). От този момент насетне от НАП ще изискват да има назначен и вписан прокурист. В противен случай няма да изплащат обезщетението за отглеждане на дете. Формално като прокурист може да бъде преназначена продавачката (на нея тъй и тъй се плаща заплата и се внасят осигуровки).”

          Направете си извод след като прочетете внимателно или чуете подобен съвет. Не забравяйте, че вашият търговски управител НИКОГА не трябва да бъде случаен човек, вписан по инцидентни (временни) причини, като например за получаване на имотна облага или за избягване на имуществена санкция. Внимавайте да не извадите очи, вместо да изпишете вежди.

          Ограниченията в пълномощията на прокуриста нямат действие по отношение на третите лица. Следователно, ако в пълномощното му запишете, че има право да сключва договори за стойност по-голяма от 1 000 лева, това няма да направи недействителен договора, сключен от прокуриста за 100 000 лева. Затова при сравнение с другите фигури, посочени от ТЗ – търговски пълномощник, търговски помощник и търговски представител, прокуристът е с най-големи правомощия да ви представлява, не по силата на даденото му от вас пълномощно, а по закон.

          От деня на вписването до деня на заличаването му от регистъра, пред третите лица той има всички ваши права по отношение на вашето търговско предприятие с изключение на правото да отчуждава недвижими имоти, за което тъй и тъй трябва изрично писмено пълномощно с нотариално заверен подпис на собственика, а когато той е юридическо лице – и решение на общото събрание (при ООД), на едноличния собственик на капитала (при ЕООД), съответно решение на съвета на директорите (при АД).

Авторът на статията е юрист с 20-годишен опит, пожелал да запазим анонимността му.