Прономерован, прошнурован ...

          От двете определения, по-обобщаващо, а затова и по-точно е второто, но и то се нуждае от доизясняване. Законът използва думички като „занятие”, „предприятие” и изрази като „извършване на сделки по занятие” и „водене на дела по търговски начин”. По-нататък в текстовете на закона за „предприятие” се говори много – то може да се „прехвърля”, да се „оздравява”, да се отдава на лизинг и т.н. На пръв поглед всичко е ясно, но дали е така ако се замислим?

          В чл.15 ТЗ се съдържат и няколкото думи, описващи същността на това понятие – „съвкупност от права, задължения и фактически отношения”. Усещате ли как езикът става все по–мъгляв за обикновения читател? 

        Например, значението на думата „предприятие” в българския език се свързва веднъж с някакъв тип организация на дейност или с начинание, и втори път - с организационна структура (всички фабрики и заводи навремето се наричаха „социалистически предприятия”). Щом предприятието се се „образува”, то сигурно трябва да приемем, че се има предвид структура. Тогава как тази структура изведнъж се превръща в някаква нематериална „съвкупност от ... фактически отношения”? Даже на мен ми е трудно да си я представя. Не ми се вярва мъдрият законодател да е имал предвид отношения на човека с машините. В съзнанието ми винаги изниква някаква пирамида, а отношенията... не биха могли да бъдат други освен между служители, работници и административни началници. 

          Кое от двете значения използва законът? Помня условията, когато се приемаше този закон. Той се появи „деус екс махина” (внезапно, като спуснат от небето) в празното пространство на постсоциализма, който не признаваше или ограничаваше до минимум човешката инициатива „за себе си” (в своя полза), замествайки я с партийна (държавна) активност (уж) в полза на целия народ. 

          Текстовете на проекта за закона се подготвяха с помощта на уважавани юристи от старата школа, бивши асистенти в Юридическия факултет преди 9-и септември 1944 г. (М. Вълчев и Св. Лучников). Поради бързина или небрежност на екипа голяма част от остарелите (почти забравени) думи и изрази на отменения през 50-те години Търговски закон от 1897 г. бяха механично „преведени” в новия. Така в законодателен акт от края на двадесети век се появиха думи като „прономерован” (номериран) и „прошнурован” (подшит) (дневник, книга, папка), което би трябвало да значи, че хартията е подвързана с цветно шнурче, завършващо с восъчен печат, а страниците й са номерирани надлежно, т.е. тя е под специално наблюдение (опека), в случай, че някой реши да скъса нещо, а с това да осуети проверка или да избегне наказание. За нарушаване на целостта би следвало да отговаря лицето, натоварено с функцията да извърши прономероването и прошнуроването. Това лице прави заверката на набора от книжа. Виждала съм документи, заверени от немски нотариуси, които изглеждат точно така. Наистина са впечатляващи, а защо не, и респектиращи. Думите може да са остарели, но някои нации оцеляват и се развиват твърде добре, следвайки умно традицията си. Прекъсването на тази традиция у нас се отрази пагубно, и на законодателството, и на правораздаването. Интересно е да се отбележи, че старият Търговски закон е написан на по-ясен език, използвани са по-хубави и по-български думи („37. Книгите, воденето на които е задължително за търговците (чл. 31), трябва да бъдатъ провървени и снабдени съ текущи числа на страниците и краищата на връвьта да са запечатани съ печата на надлежния нотариусъ или мирови съдия.”).

          Ако се върнем на понятието „предприятие” по смисъла на Търговския закон, по мое мнение, трябва да разбираме създадена от човека действаща структура, чиято цел е получаването на продукт (стока, услуга), предназначен за продажба, а оттам - за получаване на печалба. Когато пък разглеждаме фактическите отношения, съставляващи в съвкупност предприятието, то не можем да имаме предвид нещо друго, освен отношенията между хората, извършващи каквато и да било дейност, свързана с основната цел на търговеца – получаването на търговския продукт. 

          Както виждате, това определение няма почти нищо общо с цитата от закона по-горе. Затова е съмнителна точността и на изчерпателното изброяване в 15 точки на сделките, които лицето трябва да извършва „по занятие”, за да се счита търговец съгласно чл.1 от ТЗ. В този текст все още личи намерението на държавата да ограничава човешката инициатива, като я слага в някакви, макар и широки рамки. Много по-кратък е текстът на отменения ТЗ – „2. Търговецъ, въ смисъль на настоящия законъ, се счита онзи, който въ свое собствено име се занимава по занятие съ търговски дела. 3. Отнасящите се до търговците правила се приспособяватъ и за търговските дружества (чл. 68).”

          Ако се задълбочим в термина „по занятие” и пренебрегнем остарелия език, ще трябва да стигнем до извода, че той означава за физическите лица „основно занимание, професия”, а за търговските дружества – юридически лица – „непрекъсната дейност за организиране и развитие на предприятие, водеща в последна сметка до повече приходи, отколкото са направените за дейността разходи (печалба)”. 

          Трябва да се отбележи, че търговец не се става с вписването в Търговския регистър на ЕТ, търговско дружество или кооперация (без ЖСК), въпреки че законът задължава лицата да го направят в срок от 7 дни след настъпването на съответното обстоятелство – в случая образуването на предприятие, или казано на осъвременен (не съвсем български език) – стартирането на бизнеса ви. Предполага се, че ставате търговец незабавно от започването на дейността ви, което пък ви задължава да се впишете в търговския регистър. Ако пък сте се вписали в регистъра, без да сте образували предприятие или да сте извършвали търговски сделки като основно занимание, то замислете се и започвайте работа. Никой няма да ви остави необезпокояван. Ще ви търсят от НАП и ще ви съставят актове докато събирате прането от простора си. Иначе казано, дори да сте пропуснали да забележите, че сте търговец, държавата ще ви държи отговорен, защото по изтъкнатите по-горе критерии ще ви счита за такъв.