Софтуерът у нас не подлежи на патентоване

Важно е за предприемачите още в самото начало да „инвентаризират“ потенциалните си авторски права и други права на интелектуална собственост и да се подготвят, за да ги защитят максимално, още преди да са ги придобили, твърдят експертите от New Balkans Law Office.

 

"При практическата невъзможност от патентоване на софтуер, водещи за българския ИТ сектор защитими от закона активи са авторските права, следвани по важност от правата върху бази данни, търговски марки и сродните им права. На европейско ниво, а с повече успех в САЩ, ограничено може да се одобряват патентни заявления върху софтуер. Също като основния софтуер, и системните разработки у нас се защитават обикновено с авторски права. Авторско право възниква върху всякаква текстова информация - от обикновена драсканица до официален документ. Авторските права са дългосрочен актив - в най-общия случай са валидни до края на живота на автора по закон, и още 70 години след кончината на същия."

Това беше част от презентацията на Камен Шойлев и колеги от българската правна кантора с офиси в София и Лондон  New Balkans Law Office, специализирана в областта на рисковия капитал. Кантората организира семинара “Правни аспекти на стартирането на нов бизнес в ИТ сектора“. Събитието се проведе на 23 юли и е първият от поредица редовни семинари, които юридическата фирма ще организира за начинаещи предприемачи. Следващото такова обучение ще се проведе през втората половина на септември.

"Що се отнася до търговските тайни, те са своеобразно право на интелектуална собственост, но законът в България е много по-слаб по отношение на защитата им. Тя у нас се опира до признаването на права по предварително създадени договорни отношения и не би било възможно да възникнат спонтанно, както се случва например в англо-американските юрисдикции", уточни Камен Шойлев.

Важно е за предприемачите още в самото начало да „инвентаризират" потенциалните си авторски права и други права на интелектуална собственост и да се подготвят, за да ги защитят максимално, още преди да са ги придобили. Tова e и сигнал за евентуални инвеститори за подходящия сорт практично мислене, стига тяхната значимост да бъде реалистично оценена.

Въпреки обичайното схващане, че едноличен търговец (ЕТ) е най-подходящата форма за регистрация на стартиращ бизнес, Шойлев беше скептичен към такава нагласа за технологични бизнеси. По думите му, този стопански субект не се ползва с ограничена отговорност, което е важно за предприемач, който следва да поема и следователно да измери риск и не позволява лесно организиране на съинвестиране от финансови партньори.

Експерти от New Balkans Йоана Иванова и Викотрия Бачева разясниха и предимствата на регистрацията на дружество с ограничена отговорност (ООД) или на акционерно дружество (АД) за един стартиращ предпримач. ООД се регистрира с относителна лекота, поради ниските изисквания за първоначален капитал - с последните промени в Търговския закон, сумата е само 2 лева. За сметка на това, при АД началният изискуем капитал е 50 000 лв., но там преимуществата са, че бизнесменът има голяма гъвкавост вътре в структурата на дружеството, може да извършва по-лесно дадени правни действия в сравнение с ООД, и се ползва с премийна репутация именно поради високия начален капитал. Плюс на АД е и възможността за листване на фондовата борса, макар че е възможно и преобразуване от друга форма на търговско дружество в АД с цeл първично публично предлагане на акции на капиталовия пазар.