Избрахте си адвокат, а избра ли ви той?

          Както вече ви казах, няма по-добро развитие за бизнеса ви от това, в което вие сте заобиколен от доверени и, най-вече верни хора. Забелязахте ли разликата? Доверени са хората, на които вие се доверявате, а верни са някои, които с повече или по-малко усилия преодоляват грешките ви и дърпат колата напред, даже вие да сте извън нея. Доверените може да не са ви верни, а верните не винаги са доверени. И в двата случая, ако не става дума за случайност или приятелска помощ, сте длъжни да забелязвате и да възнаграждавате такива хора. Темата е достатъчно обширна, и ако не бях измислила вече заглавието, сигурно щях да се изкуша да се поразмисля още по нея. 

          Ако се върнем на адвокатите, които сте избрали, ще трябва да се съсредоточим върху тяхното мнение за вас – клиента. Понякога се шегувам, че клиентът ми е „първи враг”, въпреки че повечето хора, за които съм работила с години, са ми приятели. Тогава се сещам и за известния анекдот за адвокатската кантора, в която нахълтал един и попитал за адвоката Иванов. Опечалени, колегите му казали, че е починал. „Ама как така ще почине?!”- побеснял клиентът, - Днес ние имаме дело!”.

          Времето лети и отношенията с вашия адвокат, особено ако са ползотворни, често се превръщат в нещо като брак. Лежите си вие вечер пред телевизора или сте в интернет, прочитате новината за изменение на някакъв закон, и защо не, веднага посягате към телефона на адвоката си. Внезапно ви е осенила някаква идея и не ви се чака до другия ден, тръгвате за почивка и последното, което не сте направили, е да осигурите работа на адвоката, за да не се губи ценно време. Ако пък имате проблем, който ви тормози или противник, който трябва да бъде наказан с цялата тежест на закона, нямате никакви скрупули – работата трябва да бъде свършена „за вчера”, а вашият адвокат трябва да бъде на денонощно разположение. 

          Когато бях стажантка при един от старите софийски адвокати по времето на Търговския дом, всяка вечер пред стаичката му, натъпкана с три бюра, библиотеки и кантонерки, имаше опашка. Канторите на „лъвовете” можеше да се познаят по пейчиците пред вратите им в тъмните, тесни, и миришещи лошо коридори. Тогава всеки адвокат бе длъжен да има т.н. „приемно време” няколко пъти седмично. Клиентите влизаха, сядаха на скърцащите столове и притеснени задаваха по един въпрос (най-често „какво става с делото ми”), оставяха 5 лева и си тръгваха. В нито един от отговорите на моя патрон не чух да се обяснява закона. Просто той се пресягаше за някаква папчица, поглеждаше я и с няколко думи казваше кога е ходил в съда и кога да се обади пак клиентът. Така на вечер се приемаха десетина–петнадесет души. Слава Богу, това се промени. Промениха се клиентите, още повече се промениха адвокатите и техните кантори. Сега „номерът” с разкарванията на клиента и мълчанието за „тайнството” на закона не минава. Всеки цени времето си, не обича опашките и е достатъчно добре информиран, за да остави някой да го заблуждава.

          Сега често клиентът е ориентиран по-добре в някои правни материи от юристите, затормозени с многобройни нови актове и още по-многобройни промени в познати такива. С навлизането на компютрите, по-старите от адвокатите забравиха времената, когато върху сборниците със закони се лепяха малки листчета с новите текстове на отделни разпоредби, и после, когато обновяването на сборниците „Нормативни актове” пълнеше цял кашон с ненужна хартия. 
 
          Със сигурност, за да си компетентен по някакъв казус, трябва да си се ровил с дни из специализираните компютърни програми за действащи и отменени закони и съдебната практика. Трябва ти търпение и толерантност към клиента, който има проблем. Да, ти „говориш вместо него” (значението на думата „адвокат”), защитаваш неговата кауза, но първо трябва да опазиш себе си. Ако имаш умението да преодоляваш неизбежната агресия на засегнатите, ако имаш силата да носиш тежката чанта и да обикаляш съдилищата както и да са разпръснати из мръсния и неудобен за ходене град, ако изтърпяваш презрението на съдебните служители, непрекъснатото претърсване за оръжие и оставяне на лични документи тук и там. Ако преодолееш всички пречки за деня, даже и да си свършил някаква работа, ти се иска да не чуваш и да не виждаш никого.

          Някой би ми възразил, че не е необходимо адвокатът сам да ходи по справки – достатъчно е да плати на стажант, който да върши тази работа вместо него. Това е така, но и не е. В голямата кантора задължително трябва администрация, която губи време, в повечето случаи обтяга отношенията между съдружниците и може да доведе до грешки в координацията на действията. Самостоятелният адвокат пък може да отсъства по-дълго или да е твърде зает, за да се занимае и с глобата ви за неправилно паркиране. Комплексно можете да бъдете обслужени по-сигурно от адвокатско съдружие, доколкото правилата му позволяват това. Тогава работата по вашия въпрос остава в „черната кутия”, а вие можете да се интересувате само от резултата. И в двата случая, обаче, е въпрос на конкретна уговорка, дали, кога, и по какъв начин проблемът ви ще бъде решен. Винаги съм избягвала клиенти, които плащат, но са дезинтересирани от случая си, поставят ми невъзможни срокове, или такива, които трудно разбират обясненията ми, или всякакви, дето се пазарят или усукват за заплащането ми. Непристъпна съм за всякакви индивиди, за които делата са смисъл на живота или такива, дето ползват закона „на инат” и за нечие наказание. Всеки адвокат сам си решава какво и за кого да прави, без да дължи никому обяснение, затова и професията ни е наречена „свободна”. Имам право да избирам работата и клиентите си точно толкова, колкото ме избират и те, ако позволите да перифразирам - за всеки пътник си има влак.

          Затова, драги предприемачо, ако искате вашият адвокат да ви избере и да остане с вас, имайте милост към него! Не го пресирайте, ако знаете, че ви е верен и няма да забрави за срок или да свърши нужното. И не пропускайте да застанете зад гърба му, ако противоположната (наричана на нашия език „противна”) страна в преговорите предпочете да го засегне лично, вместо да приеме предложение, което по презумпция е във ваш интерес. Помагайте на адвоката си, за да ви помогне и той. Приемайте критиките му и се стремете да избягвате отстъпленията от уточнената вече стратегия. Казвайте му само насаме „право куме, та в очи” всичко, което мислите за неговите действия, думи или хонорар, и не разчитайте на милост от негова страна, ако сте забравили, че той и вие пред всички останали сте ЕДНО ЦЯЛО. Все пак адвокатът не е вашето „алтер его” и не е ваш служител, затова избягвайте да го дразните, заблуждавате или, недай Боже, предавате. Никога не оставяйте зад гърба си разярен адвокат и никога не превръщайте адвоката си във враг, даже и да сте се отказали от него занапред.

          Отделих цели две статии по въпроси, които на някои могат да се сторят извън темата, а затова ненужни. Нека си го мислят. Няма да ме разубедят, че качеството на работата с адвоката основно зависи от отношенията между него и клиента, затова всякакви съмнения и разногласия помежду им трябва да бъдат изчистени, преди да се наложи адвокатът да говори вместо, или да предприема действия в защита интереса на клиента си.