Трябва ми счетоводител, но за какво ми е адвокат?

          Преди да пристъпите към попълването на формулярите от сайта на Търговския регистър (http://www.brra.bg/) сигурно ще прочетете и кратичките и ясни указания там „как да регистрирате фирма".  Едва ли ще избегнете изкушението да си спестите адвокатския хонорар при толкова елементарна процедура. Вие имате идея, имате съмишленици (съдружници) и не толкова много пари за старт, колкото ви се е искало, но все пак - вие тепърва започвате. Вие сте млад и здрав, тръгвате с ентусиазъм, сравним с авантюризъм, и не ви се мисли много по въпроса „а какво ще стане АКО" - ако се окаже, че сте намерили неподходящи партньори, ако, пълен с оптимизъм, сте подписали неизгоден договор, ако хората на които плащате стачкуват или ви подвеждат, ако започнат скъпи съдебни разправии, ако сте сключили брак и се разведете, ако остареете, ако умрете... Все логични въпроси, които обикновено не искаме да си задаваме преждевременно. Не бихме се замислили за тях особено, когато сме във вихъра на някакво начало. Какво би станало тогава с направеното от вас, с вашата идея, с вашите пари?

          Рискът, някое от тези нещица да ви се случи, е неизбежен, уважаеми предприемачо! И адвокатът няма да го намали. Просто той ще трябва да предвиди за вашия, конкретния, случай, какво би станало ТОГАВА.

          Добре ориентиран за намеренията и желанията си, отидете при адвокат, кажете му всичко и знайте какво точно искате. Не очаквайте готови решения и не го оставяйте да прави каквото той си иска. Адвокатите са „наемни войници" - те трябва да защитават вашата кауза. Винаги контролирайте действията на вашия адвокат. Искайте от него да ви предложи варианти и да ги оцени за съответствието с вашия интерес, но избирайте вие. Пестете времето, което ще отиде за тези консултации и не забравяйте, че адвокатите „продават" доверие - стоката, която купувате вие. Играта на думи е и смешна и тъжна, защото може и да се намерят адвокати, които да ви изиграят колкото да си приберат хонорара. Всъщност, имам предвид, че на адвокатите се плаща не толкова за време или за свършена работа, а затова, че вие им се доверявате.

          Затова, когато имате съмнения в казаното от един адвокат, непременно потърсете съвет и от други. Никога не замествайте предложеното от юрист с предложението на икономист и обратно. Постарайте се да ги съчетаете във ваш интерес. Не приемайте аргументи от рода „не ги слушай тези, слушай аз какво ти казвам". Това е недопустимо опростяване и може не само да ви насочи за личните качества на съветника, но и да ви подведе. Сигурността на адвоката в казаното не може да бъде по-голяма от приетата за нормална. Обикновено, хората, които нямат съмнения, са твърде далеч от истината. Адвокатите са длъжни да поставят под съмнение всяко намерение, а за да поставят „точната диагноза", трябва да преценяват всичко през призмата на противника (или на евентуалния такъв). Съмненията, обаче, следва да завършват винаги с някакъв „път" - решение или няколко решения, от които вие ще трябва да изберете едно. Едва тогава може да платите на адвоката, за да предприеме нужното.

          Ако адвокатът или счетоводителят ви са хора с твърде голямо самочувствие, изключващо мнението на другия специалист, не им се доверявайте. Колкото повече съмнения се изтъкват и колкото повече предвиждания за близкото и далечно бъдеще се правят при консултациите, толкова по-добър е адвокатът. Колкото повече е склонен да се консултирате с икономисти или други юристи, толкова по-подходящ за вас е той. Разбира се, всяка консултация трябва да завърши с възможностите, които вие бихте имали, АКО ...

          Не забравяйте, че тук не визирам адвокати, които сами не могат да се ориентират в собствената си материя, нерешителни и мекушави, без определено ясно формулирано становище - те не могат да са ви опора. С тях ще загубите времето и парите си. Макар и рядък случай, хубаво е, ако си намерите адвокат, на който вярвате безгранично. Въпреки това, внимателно четете написаното от адвоката и поставяйте въпроси и забележки, ако мислите, че имат основание. Никога не подписвайте документ, подготвен от ваш доверен съветник, без да сте го прочели. Обратното ви прави удобна мишена за злонамерени хора или просто наивник, който рано или късно ще стане жертва на обстоятелствата.

          Търсете адвокат - специалист в съответната материя. Много рядко ще получите добър съвет в търговското и гражданското право от бивши следователи и полицаи. За да се специализираш в тази материя понякога не стига цял живот. Разбира се, има специалисти „по всичко", но тях аз наричам „бутикови адвокати" - тях едва ли ще можете да си позволите, а и те ще са ви по-полезни в най-заплетените ситуации.  Поинтересувайте се кой е адвокатът, кои са негови клиенти и в каква област на правото работи обикновено. Изключения са възможни, но това ще си проличи от първата ви среща. Не разчитайте на такива, които ви карат да ходите в кантората им всяка седмица по веднъж, като искат време за отговор дори на елементарни въпроси. Опитността на адвоката не винаги зависи от възрастта му. Често млади и начинаещи адвокати ще свършат работата ви много по-добре от „лъвовете" в професията, защото те отделят повече време за четене и за обмисляне на вашия случай. Не е задължително да си преживял нещо, за да избегнеш горчивия опит, достатъчно е да искаш да четеш.

          На мен лично ми се наложи да наема адвокат, колега от друг град. Отидох, защото ми го препоръчаха, а и нямах възможност да пътувам. Оказа се, че в гражданското право е лаик, а в съда по неговите думи бил „вътрешен човек". По-късно разбрах, че основната му задача била да ми вземе парите. Не се яви на нито едно заседание на съда, а в казуса ми се ориентира дотолкова, доколкото трябваше да определи размера на хонорара си. След миролюбивото приключване на цялата история се зарекох, че никога няма да повторя грешката си, а сега ви съветвам да направите същото - не се осланяйте на препоръки, проверете сам какъв човек е той, как мисли и какво ви предлага, и чак тогава му възложете работата. Разбира се, за проверката винаги ще се наложи да платите.

          Избягвайте „уреждачите" сред адвокатите. Такива има и тяхното знание не е в областта на правото, а основно - в тайните кътчета на съдебните палати, където поддържат „контакти" с персонала на съдилищата. Никога не приемайте съвет за даване на подкуп, никога не давайте пари „за този или онзи", защото това храни най-мърлявата част от адвокатското съсловие и съдебните служители, за съжаление, доста просперираща от външна страна и гнила отвътре. Помнете, че, който ви иска пари за подкуп или по-висок хонорар за „уреждане на случая", е престъпник толкова, колкото ще бъдете и вие, ако се съгласите да участвате в тази игра. Помнете също, че утре, може би няма да можете да платите,  но пак ще искате да получите правото си, а в принципа „който плаща повече е по-прав" няма морал. Който работи или се подчинява на такъв „принцип", няма място в правораздаването. 

          Не правете грешката да се доверите на адвокатска къща, без да знаете кой специалист точно е ангажиран с вашия проблем. Лъскавите офиси и многото сътрудници обикновено изискват отделяне на повече време за мениджмънт и богати (известни) клиенти, отколкото за нуждите на някой, който прохожда в бизнеса. Случвало ми се е да видя как сложна работа за голям хонорар се върши от служители (някои и без правно образование) или стажанти - студенти в юридически факултети, докато съдружниците - адвокати  си почиват с крака върху скъпите бюра. Не съдете за качествата на адвоката по това, колко пари са вложени в неговата кантора, а по това колко време може да ви отдели той лично.

          Отидете при адвокат навреме - преди да започнете нещото, което сте решили - преди да сте сключили договора си, преди да сте направили грешката. Адвокатите могат да направят много, но само ако нещата не са стигнали до съд по ваша или по чужда инициатива. Поговорката, че българинът ходи при адвокат и лекар, когато му е време за поп, е много вярна. Не отлагайте и не се отказвайте да подплатите своите бъдещи действия със закона.

          Предпочитайте да се обръщате по всички въпроси първо към един и същ адвокат - ако вече сте го избрали и му се доверявате. Той е наясно с вашия случай, индивидуалност и възможности за допускане на грешки. Тогава, и без да сте се сетили за конкретен проблем, адвокатът ви ще може да го има предвид. Понякога проблемите не са там, където ги виждате вие и тук се сещам за поговорката, че и дребните камъчета обръщат колата.

          Питайте незабавно, ако нещо не сте разбрали от обясненията на вашия адвокат. Ако той знае какво е искал да ви каже, непременно ще ви изясни случая. Обърка ли се, прави ли го често - бъдете сигурни, че празните думи заместват празнотите в главата и в образованието му.

          Не се обръщайте към адвокати, които извършват явно или скрито търговска дейност, която е близка до вашата. Случвало ми се да имам клиенти, чиито търговски тайни са били поднесени „на тепсия" на такива юристи и последиците са били изключително неблагоприятни.

          Внимателно следете за конфликт на интереси. Адвокатите са длъжни да следят за това и да ви уведомят незабавно. Имала съм, обаче, случаи, в които бивш юрисконсулт на клиента ми се явява вече като адвокат на противната страна или противник на мой клиент да идва при мен за консултации. Не съм допускала минаването „от другата страна" независимо колко време е минало. Често конфликтът се появява в адвокатски кантори, където един от съдружниците защитава едната страна, а друг - противника й. Знайте, че това е недопустимо и не се доверявайте на такива съдружия, даже когато те с готовност поемат случая ви.

          Не смесвайте конфликта на интереси с „приятелството" между противниковите адвокати. Опростяването на този проблем често се изразява с думите „ами те адвокатите се караха, караха в съда, а после седнаха да пият кафе". Каквито и да било дружелюбни действия между адвокати се приемат като предателство за интереса. Колкото са по „люти битките" между страните, толкова по-недопустим изглежда за обикновените хора фактът, че адвокатите се познават (понякога с десетилетия), имат роднински връзки и прочие. Не правете тази грешка. Всичко зависи от това какъв човек е вашият адвокат и склонен ли е той поради някаква причина да ви предаде. Не бъдете прекалено подозрителен, оставете хората да си вършат работата и да си живеят живота. Съдете по делата им, но ако им нямате доверие, по-добре не се обръщайте към тях.

          Не забравяйте също, че с адвокатите също сключвате договор (макар и по-често без подписи на хартия). За да го има, трябва съгласието и желанието на двете страни. Не упорствайте да ходите при адвокати, които не ви искат. За всяко нещо си има причина, която може и да не знаете.  

      Сигурно има и други неща, които съм искала да ви кажа тук, но не съм го направила. Достатъчно е, че се опитах да се поставя на ваше място. Затова следващия път ще спра вниманието ви на другата гледната точка - тази на адвокатите. А нея също трябва да имате предвид.  

Авторът на статията е юрист с 20-годишен опит, пожелал да запазим анонимността му.